Народно творчество от последните часове
Жив е той, жив е! Там на тавана,
потънал в мъка, лежи и пъшка
чорбар с дълбока в мозъка рана,
чорбар нямаш общо, със силата мъжка.
На една страна захвърлил албума,
на друга греда на две строшена;
очи тъмнеят, глава се люшка,
уста проклинат синя вселена!
Лежи чорбарят, а на таблото
седмици се мъдрят;
народа пее синята песен,
и кръвта още по силно тече!
Шампион е ЛЕВСКИ... Пейте, левскари,
тез велики песни! Грей и ти слънце,
в таз кочина! Ще да загине
и тоя чорбар... Но млъкни сърце!
Тоз, който падне в бой за дузпа,
той не умира: нему завиждат
земя и небе, звяр и природа
и болни чорбари песни за него пеят...
Денем му сянка пази СПОРТ1
и ЛУПИ му кротко раната ближе;
над него лешояд, мига си чака,
и той се за брат, за чорбар се грижи!
Настане вечер - Наско пура запали,
сини звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее синята песен!
И самодиви в синя премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят в трева зелена
и при чорбаря дойдат та седнат.
Една му с компрес главата върже,
друга го пръсне с вода студена,
трета го в мустака целуне бърже -
и той я гледа, - мила, засмена!
"Кажи ми, сестро, де е М. Балев?
Де е и мойта вярна кочина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, чорбар да загина!"
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на М.Балев
Но съмна вече! И на Тавана
юнакът лежи, конспирация съчинява, -
ЛУПИ му ближе лютата рана,
и САМО ЛЕВСКИ в главата ехти!
|
След едно невероятно шоу на Герена Левски се подигра със селяните от Ловеч като ги победи с 6:2, след като Литекс на два пъти повеждаше в резултата. Синята публика отново беше на супер ниво, като не спря да пее и да подкрепя играчите си през целия мач.
