Галерия

17.11.1968, ц(*ка - Левски 2 : 7

Първи гол Втори гол Трети гол Четвърти гол
Пети гол Шести гол Седми гол Отзиви след мача

Десетата шампионска титла на Левски през сезона 1967/68 г. повдигна градуса до точка на кипене в настроението на неговите привърженици. След дълги години на непостоянство най-после клубът имаше облик и хъс да играе. Това се виждаше и в мачовете от започналия шампионат през 1968/1969 г., както и в срещите от КЕШ срещу италианския Милан. "Сините" отпаднаха, но след наистина великолепни мачове срещу италианските звезди. Гунди бе на върха на кариерата си и някоолко европейски гранда го желаеха в своите редици.
След 11-ия кръг Левски имаше 17 точки и изоставаше от водача ц(*ка с 4 точки. В 12-ия кръг на 17 ноември 1968 година бе дербито. Една загуба на Левски го лишаваше от реални шансове за нова титла. Една победа над ц(*ка почти му осигуряваше спечелването на шампионата. Интригата доведе на стадион "В. Левски" 55 000 зрители в приятната есенна вечер. Реферът Димитър Румянчев изведе следните състави:
Левски: Г. Каменски, Ст. Пешев, Ив. Вуцов, Ст. Аладжов, К. Ивков, Кр. Богданов, Б. Богданов, Ст. Павлов, Г. Аспарухов /капитан/, Я. Кирилов, Ал. Костов. Тези единадесет играха до края на мача.
ц(*ка: Ст. Йорданов, Ив. Зафиров, К. Станков, В. Гаганелов /капитан/, А. Никодимов, Д. Пенев, Цв. Атанасов, Н. Цанев, П. Жеков, Д. Якимов, Д. Марашлиев. По време на мача на мястото на Н. Цанев влезоха последователно П. Николов, а малко по-късно го замени младият Неделчев.
И двата тима бяха с най-добрите си състави. В Левски отсъстваше само контузеният Цв. Веселинов. Левски се ръководеше от треньора Кр. Чакъров, а ЦСКА - от Ст. Орманджиев.
Началото не бе добро за "сините". Във втората минута те си отбелязаха автогол, който кой знае защо бе записан на името на П. Жеков. Оттук започна трагедията на червените. Гол след гол се сипеше в тяхната врата. На полувремето вече беше 4:1 за Левски, а след 78-та минута резултатът достигна 7:1. И тук левскарите спряха. Една минута преди края на двубоя ц(*ка намали 7:2. Перипетите на мача едва ли следват да се описват. Те най-добре се виждат на заснетото електронно табло на стадиона.
Все пак от времето, докато течеше мача, не може да се забрави зевзелъкът на Сашо Костов, който при 6:1 в 59-тата минута пита играча на ц(*ка К. Станков: "Кире, ти ли си най-млад от вашите?" И, получил утвърдителен отговор, му казва: "Бягай до стадион "Народна армия" да донесеш вашето електронно табло, че скоро няма да има къде да пишем голмайсторите".
След края на мача стадион "В. Левски" все едно че гореше. Хиляди левскари държаха в ръце запалени вестници и скандираха: "Левски! Левски!".
Може би само един от тях, "ултрасът" Илия Петров, повече известен с прякора си Пенсията, негодуваше: "Безобразие! Защо спряха нашите?! Вместо 10:1, ето едва 7:2!". В същото време един друг привърженик на "сините", Рихард Езра, бързо излиза от стадиона и с наивен вид пита всеки срещан офицер: "Другарю офицер, как свърши мачът?" Всеки отговор 7:2 за Левски е като музика за ушите му.
А след това хиляди дефилираха от стадиона до паметника на Васил Левски, строго охранявани от народната милиция. Там се състоя ново "факелно тържество". Транспортът около паметника бе блокиран близо час. Хиляди млади хора скандираха: "Апостоле, пак ги бихме!" и се покланяха доземи пред паметника. Милицията не се намеси.
Само след месец и половина обаче ЦК на БКП се намеси. Под благовидния предолг за окрупняване на спортните клубове Левски бе обединен с клуба на МВР - Спартак. Милкобалевците не можаха лесно да преглътнат загубата.

 

 
Ода на победата (2:7)
Година горда, високосна -
за някои ще бъде дата черна,
а за други - светлина безмерна.
София настръхна, Витоша тъмнее -
буря ли ще има, кръв ли ще се лее?
И сърцата бият силно в този миг!
Предстои двубоят чакан и велик!
Светват лампиони, иде веч часът.
Стадионът пълен очаква тима.
Този тим е 'Левски' - всеки се досеща,
носител на купи и любов гореща.
Ето ги, излизат! - някой там вика
и синя лента под носа натика
на един разпенен противник със жар,
на един нещастен, жалък чорбар.
Чакай, не пирувай! - оня му откликва,
че ще видиш Жеков колко гола тиква,
че такъв погром ви чака сега
какъвто отколе не помни светът.
Мачът се започна силен и жесток
и за 'Левски' идва действително шок.
Втората минута още не изтече -
ето резултата откриха го вече.
Братя, сили дайте да се не дадем,
или ний ще бием, или ще умрем!
Осем милиони палци стиснаха,
единайсет лъва сили събраха.
О, велико време, епопея славна,
нямаш ти по сила и по воля равна!
Седмата минута още се не мина,
силен шут на Гунди мрежата разкина.
И стадионът ревна! Всички са на крак!
Някои предсказаха близкия им крах
на тез самохвалци, що по гащи бели
стенеха от злоба, разгрома видели,
наточили зъби за победи нови,
за пари, за купи веч бяха готови.
На всичко обаче постави им пръст
героите от мача - на 'Левски' тимът.
С игра прецизна, техника прочута
седем славни гола 'Левски' им набута.
Направи ги смешни, жалки и показа
как за самохвалство здраво ги наказа.
Кирилов и Костов, Богданов и Гунди
бяха баш герои на голове чудни.
А отбраната, казано най-меко
тенекия скрои на идола Жеков.
Седем години той скита се бездомен,
показа се бояк, прави се на скромен,
но подготви тоз удар по носа,
що вечно ще помни тимът на ЦСКА.
Няма веч голове, няма кумири,
не полагат даже реферите сил.
И един военен нервно се провикна:
'Кой тук помогна и голове тикна?'
Някой му отвърна:
'Туй е 'Левски' - ей го на!'
И никое друго име той не спомена.
В минало древно славен археолог
открил кула на връх висок
и на нея с древни арабески
със златни букви пише: САМО 'ЛЕВСКИ'!


начало